-
1 couleur
f. (lat. color) 1. цвят, багра; couleur vive ярък цвят; couleur foncée тъмен цвят; d'une couleur de chair с телесен цвят; 2. боя, багрило; couleurs а huile маслени бои; couleurs а l'eau водни бои; 3. прен. колорит; couleur locale местен колорит; 4. couleur politique политическо убеждение, политическа линия; 5. цвят на национално знаме; pl. воен. знаме; 6. всяка от четирите бои на картите; annoncer la couleur обявявам боя за коз; прен. разкривам намеренията си; 7. adj.inv. couleur chair с телесен цвят; couleur paille със сламен цвят. Ќ avoir de belles couleurs имам хубав, здрав цвят на лицето си; changer de couleur променям цвета на лицето си; en faire voir de toutes les couleurs а qqn. разг. мъча, тормозя някого, вадя някому душата; être haut en couleur много съм червен; homme de couleur цветнокож, мулат, негър; les couleurs nationales национално знаме; perdre ses couleurs побледнявам; des yeux couleur du temps очи с променлив цвят (от сиво до синьо); photo en couleurs цветна снимка; faire la couleur боядисвам си косата; style sans couleur безличен стил; sous couleur de ост. под претекст, че; la couleur de qqch. разг. външният вид на нещо. -
2 fleur
f. (lat. flol, floris) 1. цвят; la calice, la corolle d'une fleur чашката, венчето на цвят; pollinisation, fécondation d'une fleur опрашване на цвят; 2. цвете; marché aux fleurs пазар на цветя; 3. разш. рисунка или предмет, представляващ цветя; 4. бял прашец, мъх по повърхността на някои плодове; 5. прен., поет. младо, хубаво и деликатно същество; 6. най-хубавата част, цветът на нещо; 7. елит, цвят; la fine fleur de la société най-отбраната част на обществото; украшение (за език, стил и под.); 8. разцвет; mourir а la fleur de l'âge умирам в разцвета на годините си; 9. pl. плесен по повърхността на вино, бира и под.; fleur bleu adj. сантиментален; 10. loc. prép. а fleur de на едно равнище с, на едно ниво с, на самата повърхност на. Ќ couvrir de fleurs обсипвам с хвалби; combler de fleurs обсипвам с ласки; en fleurs във време на цъфтене; цъфнал; fleur d'argent хим., минер. калциев карбонат на прах; fleur de soufre хим. серен цвят; jeter (semer, répandre) des fleurs sur la tombe de qqn. възхвалявам някого след смъртта му; la fleur de lis емблема на монархията във Франция; comme une fleur много лесно; une vie semée de fleurs безгрижен щастлив живот; les fleurs de rhétorique поетични украси. -
3 gris,
e adj. et m. (frq. °gris) 1. сив; des yeux gris, сиви очи; costume gris, сив костюм; gris, de poussière посивял от прах; matière gris,se сиво вещество (на мозъка); 2. сивкав; gris, verdâtre сивкавозелен; 3. прен. мрачен; un temps gris, мрачно време; il fait gris, времето е мрачно; des pensées gris,es мрачни мисли; 4. прен. кисел, намусен; 5. прошарен; cheveux gris, прошарени коси; 6. попийнал, развеселен, на градус; 7. m. сив цвят; gris,-perle перленосив цвят; 8. m. кон със сива окраска; 9. m. дреха със сив цвят; s'habiller en gris, (de gris,) обличам се в дрехи със сив цвят; 10. m. вид обикновен тютюн. Ќ vin gris, вид вино розе. -
4 pourpre
n. (lat. purpura) I. f. 1. пурпур (багрилно вещество); 2. пурпур (плат с пурпурен цвят); 3. поет. червен цвят, червенина; 4. кръв; 5. пурпурна мантия, порфира, багреница (като белег на царска власт); II. m. пурпурен цвят; III. adj. пурпурен; тъмночервен. -
5 rouge
adj. et n. (lat. rubeus "rougeâtre") 1. червен; Le Petit Chaperon rouge "Червената шапчица" (приказка от Шарл Перо); feu rouge червен сигнал (на светофар); lanterne rouge червен фенер (в квартал на проститутки); vin rouge червено вино; 2. червеникав (за коса); 3. полит. червен, който има леви политически убеждения; l'armée rouge Червената армия; 4. нажежен (до червено); 5. червен (за лице, поради приток на кръв), зачервен; être rouge de colère почервенял съм от гняв; 6. m. червен цвят, червена светлина; червено багрило вещество; rouge vif ярко червено; passer au rouge минавам на червено (на кръстовище); porter une barre de fer au rouge нажежавам желязна пръчка до червено; 7. червило; rouge а lèvres червило за устни; 8. прен. руменина, червенина; 9. червено вино; 10. чаша червено вино; 11. m., f. ост. червен, революционер, комунист; 12. f. червен цвят (на рулетка за игра); miser sur la rouge залагам на червения цвят; 13. червената (опасната) част от скала или таблица, показваща достигането на екстремални стойности. Ќ rouge comme (une cerise, un coq, une écrevisse, un homard) много червен съм (за лицето на човек); un pied de rouge sur la figure дебел слой грим; se fâcher tout rouge loc. adv. сърдя се сериозно; voir rouge loc. adv. гледам на кръв, много съм разгневен; rouge а joues руж за бузи; être dans le rouge в критична ситуация съм; le compte est en rouge сметката е на червено. -
6 abricot
m. (catalan abercoc, de l'arabe al-barquq, d'orig. gr.) 1. зарзала, кайсия (плод); 2. adj. inv. жълтеникавооранжев цвят, с цвят на зарзала, кайсия. -
7 argenté,
e adj. (de argenter) 1. посребрен; 2. сребрист; бял; 3. разг. богат; който разполага с пари; blanc argenté, сребристобял цвят; gris argenté, сивобял цвят. -
8 bistre
m. et adj. (o. i.) 1. чернило от сажди; 2. цвят на сажди; 3. adj. като сажди; d'une couleur bistre с цвят на сажди. -
9 bleu2
m. (frq. °blao; cf. all. blau) 1. син цвят, синьо, синева, синевина; bleu2 clair светлосиньо; 2. синка, синило; 3. мед. синина, синьо петно (от удар); 4. вид краве сирене със синкава плесен от вътрешната страна; 5. в. арго новобранец; 6. разг. нов ученик; 7. начин на приготвяне; poisson au bleu2 пъстърва или шаран, сварени живи в бульон от вода, оцет, масло и подправки; 8. ост. карта-писмо в син цвят, което се изпращало в Париж по пневматични тръби; 9. лошо червено вино; 10. син работнически комбинезон. Ќ n'y voir que du bleu2 не разбирам нищо; passer au bleu2 избягвам или забравям да направя нещо; tu me prends pour un bleu2! смяташ ме за наивен; bleu2 de méthylène вид антисептично лекарство. -
10 clairet,
te adj. (de clair) 1. светъл (за цвят); du vin clairet, или m. леко червено вино със светъл цвят; 2. разводнен (за течност, супа). -
11 embu,
e adj. (p.p. de emboire) 1. худ. потъмнял, загубил блясъка си (за цвят); tableau embu, потъмняла картина; 2. m. потъмнял цвят на картина. -
12 foncer
v. (de fond) I. v.tr. 1. поставям дъно (на бъчва и др.); 2. пробивам, изкопавам; 3. правя по-тъмен (за цвят); 4. разстилам тесто, мазнина по дъното на тава; II. v.intr. 1. нахвърлям се, налитам; 2. вървя бързо в права линия; se foncer ставам тъмен ( за цвят). Ќ foncer dans le brouillard развивам се в дадена област без да обръщам внимание на трудностите и пречките. -
13 jaune
adj., n. et adv. (lat. imp. galbinus) 1. жълт; or jaune жълто злато; le maillot jaune жълтата фланелка (в колоезденето); la race jaune жълтата раса; dents jaunes жълти, пожълтели зъби; fièvre jaune жълта треска; presse jaune жълта преса; 2. m. жълт цвят; robe d'un jaune clair светложълта рокля; un jaune vif яркожълт цвят; 3. m. жълта боя; un tube de jaune тубичка с жълта боя; 4. m., f. човек от жълтата раса, азиатец; 5. m., f. стачкоизменник; 6. m., f. ост. член на синдикат, чиято емблема е била жълтуга и жълъд и се е противопоставял на другите работнически синдикати; 7. adv. в съчет. rire jaune смея се насила, през зъби, принудено. Ќ jaune d'њuf жълтък; nain jaune вид игра на карти; syndicats jaunes ист. синдикати, основани през 1899, имащи в емблемата си жълтуга и жълъд и които са се противопоставяли на работническите синдикати. -
14 kaki2
adj. (de l'hindoustani khâki "couleur de poussière") жълто-кафяв цвят, какЈ; toile kaki2 плат с цвят какЈ. -
15 louvet,
te adj. (de louve) който има цвят на вълчи косъм; cheval louvet, кон с цвят на вълчи косъм, сивкаво-кафяв. -
16 marengo
m.inv. (de Marengo, village d'Italie) 1. наситен червеникавокафяв цвят; 2. маренго (вид вълнен плат с червеникавокафяв нюанс); 3. adj. който е с цвят на маренго; 4. loc. adv. а la marengo пържено месо с гъби и домати. -
17 noisette
f. (de noix) 1. лешник (плод); 2. adj. лешников (за цвят); couleur noisette лешников цвят. -
18 opalisation
f. (de opaliser) 1. придаване на опалова отсянка, цвят; опализация; 2. опалова отсянка, цвят. -
19 pétrole
m. (lat. méd. petroleum, de petra "pierre" et oleum "huile", "huile de pierre") 1. нефт; puits а pétrole нефтови кладенци; pétrole naturel (pétrole brut) нерафиниран нефт; 2. газ; петрол; lampe а pétrole газова лампа; 3. синьо-сив цвят; costume bleu pétrole костюм в синьо-сив цвят. -
20 plomber
v.tr. (de plomb) 1. пломбирам (зъб); 2. запечатвам, пломбирам (колет, вагон и др.); 3. проверявам с отвес (за вертикалността на стена); 4. нар. стрелям по някого; 5. боядисвам с оловен цвят боя; se plomber добивам оловен цвят.
См. также в других словарях:
цвят — същ. цвете, цветче същ. елит, подбор, отбор, най хубавото същ. хубост, блясък същ. шарка, багра, краска, боя, оттенък, нюанс, тен, десен, колорит, оцветяване същ. отсенка същ. тон … Български синонимен речник
керемиден цвят — словосъч. теракота, глина, глинено изделие … Български синонимен речник
сиросинкяво — цвят, десен, който се среща само в Резервата сиросинкяво на цепленки … Речник на Северозападния диалект
цвет — род. п. а, мн. цвета; цветок, мн. цветы, укр. цвiт, блр. цвет, др. русск. цвѣтъ, ст. слав. цвѣть ἄνθος (Еuсh. Sin., Супр.), болг. цвят, цветът, сербохорв. цви̏jет, словен. сvе̣̑t, чеш. květ, слвц. kvet, польск. kwiat, в. луж. kwět, н. луж.… … Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера
Вторая палатализация — Здание Национальной галереи в Праге. V Praze результат второй палатализации. Вторая палатализация общеславянское фонетическое изменение, спровоцированное мо … Википедия
Переводы и изучение Лермонтова за рубежом — ПЕРЕВОДЫ И ИЗУЧЕНИЕ ЛЕРМОНТОВА ЗА РУБЕЖОМ. Степень известности Л. в той или иной стране во многом зависит от интенсивности культурных связей этой страны с Россией в прошлом, а затем с СССР. Наибольшую популярность его стихи и проза приобрели во… … Лермонтовская энциклопедия
цвет — Древнерусское – цв(ять)ть. Время появления слова в русском языке точно не установлено, предполагается, что это произошло в X в. Слово «цвет» происходит от древнерусской словоформы «цв(ять)тъ», обозначавшей световой тон, оттенок, окраску чего либо … Этимологический словарь русского языка Семенова
Moya Strana, Moya Bălgaria — (Bulgarian: Моя страна, моя България, translated as My Country, My Bulgaria ) is a patriotic song by a Bulgarian singer Emil Dimitrov, issued in 1970.[1] It was chosen as The Song of the Century in Bulgaria and is considered as an unofficial… … Wikipedia
Slawi Trifonow — Stanislaw Todorow Trifonow (auch Stanislav Todorov Trifonov geschrieben, bulgarisch Станислав Тодоров Трифонов; * 18. Oktober 1966 in Plewen, Bulgarien), bekannt als Slawi Trifonow (bulg. Слави Трифонов) ist ein bulgarischer Musiker, TV… … Deutsch Wikipedia
суросинкяв — сиво син суросинкява мачка уникална порода котки, от споменатия вече цвят, вероятното значение на суросинкяв е сиво син … Речник на Северозападния диалект
багра — същ. боя, цвят, шарка, краска същ. оттенък, нюанс, колорит същ. отсянка същ. тон, отсенка … Български синонимен речник
